Акад. Благовест Сендов: „За какво образование говорим, ако учениците могат да купят учителя си с джобните си пари”

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Публикувана в брой: 92 / 2010-05-17, Вестник Борба (Велико Търново)

Акад. Благовест Сендов: „За какво образование говорим, ако учениците могат да купят учителя си с джобните си пари”

Акад. Благовест Сендов беше гост на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където в почивните дни беше проведена поредната студентска национална олимпиада по математика. Академикът, който е сред най-популярните математици у нас, е учител на акад. Борислав Боянов, който почина през 2009 г. и на когото беше посветена тази олимпиада.

 Акад. Сендов е автор на образователна система за най-малките, която беше въведена в около 30 училища в страната през 1979 г. Тя даваше целодневно обучение на малчуганите и възможност за връзка между всички предмети. Идеята остана в историята като „Сендовска програма”, но и с още нещо – учебниците, които бяха илюстрирани от Доню Донев.

 - Акад. Сендов, с какво, според вас, математиката е интересна на младите хора все още?

 - Математиката е една от най-древните научни дейности и хората винаги са се вълнували от числата. Математиката заема едно много специфично място сред другите науки, защото дава възможност да се описват явленията по начин, че да могат с нормални методи да се изучават. Затова, докато има млади хора, ще има интерес към математиката.

 - Всичко ли може да бъде изразено с числа?

 - Не всичко е изразено с числа, но трябва да се стремим да можем да го изразим, ако искаме да го опишем. До голяма степен математиката играе функцията на език, с който могат да се описват нещата. Сега, като ви гледам как ме гледате, ще попитате за някои неща, дето нямат нищо общо с числата.

 - За любовта например, тя как се описва с цифри?

 - О, има как. Ето ви пример: имаш една любовница, две любовници, три любовници...

 - Перспектива пред младите математици в България има ли?

 - Разбира се. Не само за тези, които ще станат професионални математици, за всички е важно да могат да ползват математическите възможности.

 Математиката учи на точно изразяване, на ясно формулиране на нещата,

 какво е необходимо да бъде изпълнено нещо, какво е достатъчно. Каква е разликата например между необходимо и достатъчно? Това най-ясно се вижда в математиката. Има необходими условия, които не са достатъчни, а има и достатъчни условия, които не са необходими. И е много важно да намерите кое е и необходимо, и достатъчно.

 - Вие кога се влюбихте в математиката?

 - Мен ако питате, е по-важно кога математиката разбра, че е влюбена в мен. Но сега се шегувам. Аз харесах математиката, когато бях петгодишен. Имах брат, с четири години по-голям от мен, той вече ходеше на училище и смяташе, и аз покрай него разбрах как се събират и изваждат числа и ми стана много интересно. Разбрах как се назовават числата до десет, след това как прехвърлят и става 11, 12, после 20 и нагоре. Стана ми ясна десетичната система. Обаче си бях втълпил, че имам право да назова едно число, ако съм преброил до него всички останали. И броях с часове и си записвах докъде съм преброил. Стигал съм до 500 и на другия ден продължавах нататък, за да имам право да назовавам числата до 1000. После вече разбрах, че големите хора си казват числата, без да са броили, за да стигнат до тях, ама ми трябваха много дни на броене.

 - Какво стана с вашата система в училище?

 - Ами като много добри неща, започнали по-рано, отколкото им е било времето, я закриха. Никъде вече не работят по нея. Тя започна 1979 г. и мисля, че след 1992 г. вече я няма. Но много неща останаха от това, което направихме. Това беше една система за по-демократично обучение. Тогава ни обвиняваха, че е много американска. Но тя си беше наша авторска система. Имахме съвсем оригинални идеи – проф. Янакиев, Розина Новачкова, проф. Янгушев и т.н. работихме по нея. Тя е дълга и широка тема всъщност и мога много да говоря. Само ще кажа, че системата имаше много противници и даже Съюзът на писателите излезе със специална подписка против.

 - Те пък защо?

 - Защото в учебниците имаше разкази на Джани Родари. Е, имаше и на Радичков, обаче писателите се възмутиха, че ние сме много западно ориентирани. След като дойде демокрацията, ни закриха, въпреки че бяхме западно ориентирани.

 - Сега може ли отново да проработи тази система, имайки предвид, че пак говорят за целодневно обучение, а тя беше такава?

 - Не знам. Вече съм извън играта и нямам влияние в средното образование. А и никой не ме пита. Сега поне гледам в академията да помогна. Нали съм академик, там имам влияние все още.

 - Какво всъщност не им е удобно и уютно на членовете на БАН, че в последните години непрекъснато протестират?

 - Академията има проблем. Тя действително трябва да се реорганизира. Преди 9 септември тя обслужваше Царство България, след 9 септември се разви като една академия от социалистически тип, но доста фаворизирана от държавата, с много големи очаквания и с много голямо внимание. Тогава имаше 15 000 членове, сега те са по-малко от половината. Истината е, че  БАН не може да бъде сега това, каквото беше през социалистическите години.

 Нямаме основание да се срамуваме от това, което сме правили по време на социализма, но сега тя трябва да се преустрои според сегашните условия. Аз се надявам, че мъдростта ще победи и академията ще си намери мястото. Обаче нали знаете, че всяка рязка трансформация е болезнена и изисква доста мъдрост. Всички трябва да са готови да решат нещата оптимално. Смятам, че ще се намери решение. Сигурен съм в това.

 - Най-големият проблем на образованието какъв е?

 - Според мен най-големият проблем не само на България, а и на света, е социалният статус на учителите.

 В цялото съвременно човечество с всяка година социалният статус на учителите намалява

 Те са тези, които изграждат учениците. Имало насилие в училище, наркотици... Всичко се дължи на това, че учителите нямат авторитет в обществото. Какво е бил учителят преди Освобождението, какво - непосредствено след Освобождението, какво нещо е сега учителят?

 - Само въпрос на пари ли е този статус?

 - И въпрос на пари, защото не може един човек, който обучава децата на хора, които са стотици пъти по-добре материално, да има авторитет. Колко филми гледаме за момченца и момиченца, които могат да купят учителя с джобните си пари. За какво образование говорим, ако учениците могат да купят учителя си с джобните си пари. Трябва да има хубави класни стаи, учебници, компютри, но без авторитетен учител... за никъде не сме.

 - Защо децата напускат училище неграмотни?

 - Пак ще си говорим за учителите. Всичко опира до учителите. Но не можем да ги виним, защото те какво получават в сравнение с един човек, който работи в банка например. Не са виновни учителите, че са на дъното. Те нищо не могат да направят. Обществото трябва да ги оцени. Като им е нисък социалният статус, младежите не искат да стават учители. И какво се получава – един затворен кръг, в който малко плащат на учителите, щом е така, младите хора не искат да стават учители. Учители стават тези, които няма къде да отидат. И този затворен кръг не е проблем само на България, а на цялото модерно общество. То се е хвърлило да възнаграждава тези, които могат да правят пари. Като можеш да правиш пари, ти си много добре, имаш лъскав автомобил, всичко ти е позволено. А тези, които трябва да обучават бъдещото поколение, те могат да бъдат трета категория хора. Това е голям дефект на съвременната цивилизация. И според мен, ако това не се осъзнае, няма бъдеще.

 Нали ЕС иска общество на знанието. Е, добре де, ама защо тогава на един банков чиновник дават 10-15 пъти повече, отколкото на един учител

 Какво повече знае банковият чиновник от един учител. Същият този ЕС дискутира глобалното затопляне. Ами глобалното изстиване на отношенията към учителя? Този въпрос не се поставя така трагично, както въпросът за глобалното затопляне, а за мен той е много по-сериозен. Навсякъде има проблем с наркотици и насилие и ще бъде така, докато няма авторитетни учители.

 - Какъв е статусът на учителите в Япония, където бяхте дълго време посланик?

 - В Япония най-уважителното обръщение е сенсей, което значи „учител”. Там към депутатите и към министрите не се обръщат със сан, което е „господин”, а със сенсей. И, знаете ли, там е много трудно човек да се научи да чете и да пише с тези хиляди ганджи, а в същото време в Япония има по-малко от 1% неграмотни.

 Там децата могат да започнат да четат вестници, като завършат гимназия

 Те изучават в училище за една година по 90-100 йероглифа. Аз за шест години научих към 700.

 - И четяхте ли вестници?

 - Можех да разбера, но не и да чета всичко. Йероглифите са смислови, понякога не можеш да ги произнесеш, но разбираш за какво става дума.

 - И все пак ние сами трябва да си помогнем, защото ЕС няма да издигне авторитета на нашите учители. Първата крачка каква е?

 - Правителство, което да разбере, че трябва полека-лека да спре този затворен кръг и учителската професия да стане по-привлекателна за младежите. Да спре феминизацията в нея, защото и това е проблем. Тогава в тази професия ще започнат да влизат качествени хора.

 - Вие наистина ли вярвате, че това ще се случи?

 - На мен това ми е дефектът – аз съм голям оптимист.

(Академик Благовест Сендов е председател на БАН (1988- 1991), народен представител (1995-1997 и 1997-2004 г) и посланик в Япония от 2004 до 2009.)