Царят е гол

Ето, в Уикенд бр. 29 (17-23 юни ) 2010, Юлиан Вучков се жалва върху цяла страница, че българската култура от 1989 насам не струва нищо. Азисоподобната ни кичовско-чалгарска антикултура в която живеем сега и която ни облива от медиите е признак за деградацията на България.

Само едно сравнение - Вучков казва: "След 1989 са произведени 45 игрални филма. Но никой от нас не е запомнил нито един от тях. А до тази дата сме гледали поне 10 талантливо направени и се радваме, когато ги излучват отново."
Повече са! 
Но и десет да бяха - евала на "до тази дата"!
Та до тази дата бяха снимани "Таралежите се раждат без бодли", "Оркестър без име", комедиите "Топло", "С деца на море", "Преброяване на дивите зайци", "Бон шанс инспекторе". Само те да бяха, пак си заслужава похвалата.

Някой да си спомня хубава комедия след 1989? 
Няма и не може да има, защото в живота ни всичко е просто страшно! И Азис е страшен, защото показва наживо падението ни.

Това не е единствената статия за културата след 1989. Има много такива, както и статии в частност за литературата след тази дата, за агонията на образованието, науката, дори спорта.

Но пишещите и жалващите се забравят да извикат: "ЦАРЯТ Е ГОЛ"

Да, царят е гол. Това, което е сега общественият строй в България - капитализъм ли да го наречем, пазарна икономика ли ако искате, демокрация ли предпочитате - този цар е гол!

Първо - настоящият строй в България има по-точно определение - мафиотска олигархия. "Демокрация" е просто празна думичка, прах в очите.

А това, което някои страхливо наричат сега "тоталитаризъм", е един по-добър и по-справедлив строй. Нарича се социализъм. Не е идеален, но е далеч по-добър от сегашната тиня.

 15 VII 2010