ТРУДНИЯТ ЛАБИРИНТ НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ

Стачката на учителите и протестите на научните работници извадиха на яве един известен, но пренебрегван факт - българското правитество е загърбило интелигенцията и не се интересува от образованието и науката. Това, за съжаление е вярно и за трите компоненти на днешното правителство. Вярное е в една или друга степен за всички правителства през последните двадесетина години.
Няма как да очакваме, че ДПС, бидейки турска етническа партия ще се интересува от българското образование и наука.
НДСВ има други приоритети. Скоро след идването и на власт през 2001 стана ясно, че тази партия защитава преди всичко интересите на един единствен човек, а също и конкретни западни интереси и инвеститори, като местните български проблеми не я интересуват сериозно. И ето - ние сега наблюдаваме закономерното разпадане на тази псевдопартия
Отношенията на БСП с интелигенцията днес са сложни. Има няколко известни интелектуалци и професори, които са близки с БСП по традиция. Но стана ясно, че днешното ръководство на партията чрез представителите във власта отблъсква болшинството научни работници, преподаватели и учители. БСП очевидно се чувства длъжна да защитава интересите на други сектори от обществото - чиновници и бизнес групи, откъдето самата тя получава подкрепа. В очите на БСП днешната интелигенция се състои от предатели, които подкрепиха синята идея и десните партии. БСП от известно време гледа на интелигенцията като на свой политически противник и това е едно от трагичните противоречия в днешна България.
Да погледнем към историята на тези отношения.
През 50-те години българското социалистическо правителство прие решение за интензивно развитие на образованието, науката, и индустрията. Построиха се нови университети и значително бяха разширени съществуващите. Към края на 60-те години, например, факултетите по биология, физика, химия и математика в Софийския Университет получиха големи и солидни нови сгради. Построен бе Атомния Център, започна да се строи обширния комплекс на БАН на четвърти километър. Висши учебни заведения и нови училища се създаваха по цялата страна, като в образованието и науката се инвестираха огромни средства. В България се развиха високи технологии, появи се успешна електронна промишленост. През 60-те и 70-те години работата на професорите, научните работници, лекарите и инженерите бе престижна, заплащането бе добро. Учителите също се ползваха с достойно обществено положение и учителската професия беше търсена от мнозина способни младежи.
Във висшия ешелон на власта имаше личности патрониращи развитието на науката и искуствата. Людмила Живкова, например, положи много усилия за повишаване обществения престиж на интелигенцията и беше основен двигател при построяването на Двореца на Културата.
През 80-те години обаче отношенията между интелигенцията и управляващата БКП започнаха да охладняват. БКП започна да се капсулира в себе си, да се дистанцира от динамични, млади и знаещи хора, а интелигенцията започна да флиртува със западни меценати и да се чувства ограничена и пренебрегната.
Отношенията между социалистическата власт и интелигенцията като цяло никога не са били особено приятелски, но е исторически факт, че през 60-те и 70-те години за наука, култура и образование се отделяха значителни средства.
В края на 80-те години и особено в началото на 90-те, отношенията се развалиха окончателно. Голяма част от ръководството на БКП рязко смени курса на управление. Групата около Луканов реши да превърне властта си в конкретни материални блага. Отказвайки се от монопола на властта, тези хора все пак в последния момент материализираха голяма част от нея. В частност, новата БСП престана да се интересува от инвестиции в науката и културата. През 90-те години БСП свърза съдбата си с новите български собственици на капитал - строителни фирми, собственици на хотели, на недвижима собственост, частни производители. Затънала в частни интереси, БСП започна да губи социалния си характер.
От своя страна интелигенцията прегърна красивата, но ефемерната идея за свобода и демокрация. Опозиционния Съюз на Демоктатичните Сили се състоеше предимно от инженери, преподаватели, писатели, журналисти, адвокати. И досега голяма част от синия електорат се състои от представители на научната и хуманитарна интелигенция.
Така в България се стигна до една твърде парадоксална ситуация - от 18 години вече българската интелигенция се самоопределя като дясна, обитаваща дясното политическо пространство.
Парадоксът се състои в това, че по целия свят интелигенцията е предимно ляво настроена и защитава социално-ориентираната политика. Интелигенцията в света се бори срещу едрия капитал, срещу глобализацията и нейните пропоненти - големите транснационални корпорации. До 60-те години и в България интелигенцията, особено художествената, беше главно про-социалистическа. Започвайки от Христо Ботев, Петко Славейков, Яворов - най-талантливите поети са били социално ориентирани. Смирненски, Гео Милев, Вапцаров, Пеньо Пенев възпяваха идеалите на социализма. Дори Радой Ралин остана верен на социалистическата идея, макар че критикуваше самозабравилата се власт. И само те ли? Изреждането на социално-ориентираните български поети, писатели, художници, изобщо интелектуалци ще отнеме страници. Така е и по целия свят.
От друга страна - колко са примерите на талантливи поети, писатели, хуманисти и изобщо интелектуалци, възпяващи едрия капитал, глобализма, финансовите империи и въобще дясното пространство?
Какво роди българската интелигенция след като премина в опозиция на социализма?
Какво стана с българската култура и наука след 1989 година? Сега имаме само Азис, чалгата, жълтата преса и духовната оскъдица. В най-добрия случай - Слави Трифонов.
Вината за срещупоставянето на интелигенцията и БКП-БСП е взаимна. БКП извърши предателсво срещу България, награби каквото можа и напусна капитанския мостик - нека плува държавата както смогне. Наследничката БСП се свърза със сивата икономика и забогателите с нейна помощ бивши спортисти - "мутри". Без помоща на творческата интелигенция обаче, БСП е обречена на бавна агония.
В същото време самата интелигенция виси в безтегловно състояние. Красивите идеали за свобода и демокрация се оказаха без материално покритие. Неколцина бяха щедро възнаградени за борбата им срещу комунизма, други получиха разни помощи от фондацията на Сорос и други подобни фондации. Но ясно беше, че тези пари имат политическа цел и не се дават за високи творчески достижения.
Интелигенцията също носи историческа вина за разединението и страданията на България. Вместо да потърси път за реално реформиране и обновление на държавата през 70-те и 80-те години, интелигенцията предпочете опозицията - да критикува, да осмива и дори да саботира. И ето какъв е сега резултатът - тя е между два стола, а България е в остра криза.
Едрият международен капитал няма никакъв интерес да поддържа образованието и науката в България и спокойно може да мине без поезията и белетристиката написани на един труден език, използван само от 7 милиона души от наличните близо 7 милиарда в света.
За съжаление, българската интелигенция обитаваща "дясното пространство" и защитаваща синята идея още не си е задала съдбоносния въпрос - на кого всъщност може да се опре?
Но има и други, съдбоносни за България въпроси, които интелигенцията трябва да осмисля и да решава.

1. В България сега съществува един остър вътрешо-политически проблем - "изтичането на мозъци". Българските университети са поставени в деликатно положение - колкото е по-високо качеството на завършващите студенти, толкова е по-голяма вероятността те да напуснат България. Това се отнася до голяма степен и до някои дефицитни кадри като медицински сестри. Много отлични кандидат-студенти напускат страната за да следват в чужбина и повече не се завръщат.
В тази ситуация, от гледна точка на правителството, да се финансира образованието е нерентабилно. Все едно да се дават пари на един рудник, който изнася рудата си извън България безплатно. Получава се така, че бедния български данъкоплатец финансира образованието на богата Европа и я снабдява с квалифицирани кадри. Това надали е случаен страничен ефект от настъпилите в България промени. По-скоро, това е резултат от добре обмислената политика на Запада, в чиито планове на България е отредена ролята на човешки ресурс.
Наскоро д-р Ганчо Попов изнесе следните данни: Към 80 000 млади българи са студенти в чужбина. Шансът да се върнат е нищожен. Там те създават семейства, предлага им се перспектива за развитие и добро заплащане. Над 400 000 млади специалисти и научни работници са напуснали страната. За тях България е похарчила над 3,6 млрд. долара за обучение и те създават в богатите страни над 15 млрд. национален доход (Новинар, 2007-12-05).
Мозъци "изтичат" също от Индия, Пакистан, Китай, Русия - но тези държави са огромни в сравнение с България и ефекта от това изтичане там е много по-слаб. За България това е катастрофално. Този национален въпрос трябва да с реши с помоща на българската интелигенция.

2. Преди всичко трябва да се осмисли сегашното състояние на България - културно, научно, икономическо и политическо. Нужна е трезва, обоснована равносметка какво спечели и какво загуби България през последните 18 години.
След този анализ българската интелигенция, българската наука (политическа, историческа и икономическа) трябва да изработи виждане, прогноза и препоръка за следващото развитие на България. Къде е нашият път?
Глобализацията смело крачи по света, но тя носи на плещите си мощните транснационални банки и компании, а малки държави като България остават под краката и. Съвременната пазарна икономика се базира на консумацията, а една неспирно растяща консумация изисква безкрайни ресурси. Обществото на растяща консумация и философията на глобализма са обречени на провал, защото ресурсите на нашата планета са крайни и много от тях наближават изчерпване. Освен това, глобалното затопляне на планетата сериозно противоречи на растящата глобална консумация.
Хвалебствия за ефективноста на пазарната икономика сега чуваме от всякъде. Но има някои принципно важни въпроси, които пазарната икономика не може да реши. Например, финансирането на фундаменталната наука и образованието. Отбраната и борбата с престъпността. В световен мащаб пазарната икономика не може да реши въпроса с опазването на природата и глобалното затопляне. Точно обратното - оставени на свобода, силите на капитала винаги ще се стремят към повече печалби и повече консумация.

3. Националните правителства и националните граници са пречка за глобализацията. Ръководещият глобализацията транснационален капитал има нужда от свобода на действие за максимална ефективност. Но този капитал, транснационалните банки и компании, не могат да решат огромния проблем с ограничените ресурси и глобалното затопляне. Нужен е мощен авторитет или група от авторитети, които да вземат непопулярни решения и да ги провеждат в изпълнение.

4. Очевидно е, че в света предстои преразпределяне на силите, като центъра на тежестта се премества към Азия. Русия, Китай и Индия ще оказват все по-силно влияние върху световните събития. България засега свърза съдбата си с Европа, но Стария Континент навлиза в период на застой и бавен упадък - Европа е бедна на енергийни ресурси, като по ефективност на труда значително отстъпва на Китай, Виетнам, Индия и Бразилия. Възниква резонния въпрос - защо България прекъсна близките си отношения с богатата на ресурси Русия, след като е очевидно че цената на енергията от тук нататък неумолимо ще расте и в бъдеще ще оцелеят само тези държави, които имат достъп до енергия. Реално ли е да се надяваме, че когато въпроса опре до оцеляване Европа някак си ще се застъпи за нас? И как? Това е един важен въпрос предоставен за решение на българската интелигенция.
В тази ситуация България има нужда от национално-ориентирана икономическа наука. Има остра нужда от патриотично настроени компетентни икономисти, от икономическа школа, която да осмисли икономическата действителност и да насочва икономическите и финансови решения на правителството така, че те да бъдат в интерес на страната а не в интерес на чуждия капитал. Аз искам да апелирам към всички икономисти с български паспорт - работете за България! Работете за България и българския народ ще ви се отблагодари!

5. Съдбоносна задача за българската интелигенция е да запази и укрепи българската духовност и българските национални ценности. Ние имаме своеобразна култура, оформена през вековете, която е част от источноевропейската култура и по-общо, част от общославянската култура. В България са създадени и от България са разпространени Кирилицата и славянската (старобългарската) писменост. В България за пръв път Библията е преведена на славянски език и това е породило сътворяването на уникална славянско-православна култура. Тази култура се е запазила през вековете в българските монастири и е подновена след Освобождението. Голямо развитие славянско-православната култура е получила в Русия. Благодарение на тази култура са създадени специфични морални ценности за колективизъм, взаимопомощ, скромност, великодушие, честен труд и честно възнаграждение.
Славянско-православната култура и морал са различни от ценностите на агресивния международен капитал, който обяваява алчността за ценност и основен стимул на икономическото развитие, а консумацията - за задължително правило. Очевидно тези "ценности" не може да бъдат приети от цялото човечество, защото консумацията не може да се усилва безкрайно при наличието на крайни ресурси. При тази борба на различни ценности и различен морал българското общество страда и се лута. Защитните сили на обществото намаляват и то не може да се съпротивлява срещу престъпността, наркотиците и корупцията. И тук задачата на интелигенцията е да създаде морална защита на обществото. Да отстои нашите собствени ценности и да намери начин за нравствено оцеляване. Но оцеляването не може да бъде единствената цел. Влизайки в допир с Европа, ние имаме уникалната възможност да докажем качествата и дори предимствата на православните ценности. Но преди всичко ние трябва да възродим и укрепим тези ценности и този морал в самите нас.

Станимир Бонев, Декември 2007.